Бялата емиграция: защо хиляди руснаци избират България?

Части от армията на генерал Врангел пристигат във Варна, 1921 г.

Части от армията на генерал Врангел пристигат във Варна, 1921 г.

Архив
Робство, войни, различни политически режими – никаква сила през годините не е могла да попречи на контактите между българи и руснаци. Подтиквани от различни обстоятелства, през годините милиони руски граждани решават да напуснат Родината и, оказва се, не са малко онези от тях, които откриват втори дом в България.

Първият случай на голяма емиграционна вълна към нашите земи идва непосредствено след Освобождението на България, но най-съществената е "бялата емиграция", при която само за периода 1919-1923 г. в страната дом и убежище намират над 35 хиляди руски бежанци, голяма част от които бягат от родните земи след разгрома на Бялата армия през 1920 година. Какво обаче ги кара да дойдат точно у нас?

Бивши руски военни на рудника

Пътят към Запада

"В края на Първата световна война огромен бежански поток залива Европа. Той достига около 20 милиона. Най-голямата група са руснаците, които бягат от болшевишката революция, както и от глада – белогвардейци, аристократи, буржоа, меншевики", пише Анна Кръстева в своето изследване "Руски идентичности в България". Много от руските емигранти се насочват от Крим, през Константинопол, Варна и Бургас, а после към Запада – в търсене на по-добри условия за живот. Голяма част от тях просто преминават през българските земи, след което се отправят към големите европейски столици, но мнозина откриват втори дом именно тук и остават по нашите земи. Само за едно десетилетие – в периода между 1910 и 1920 г. – прирастът на руския имиграционен поток (според данните по руско поданство) е 352%. През 1921 г. Западът настоява България да приеме повече от северните бежанци – за което не среща негативна реакция от българските власти. В следствие на това през периода 1920-1926 г. руската имиграция у нас се увеличава със 128%.

Българската благодарност към Освободителя

И в други кризисни ситуации българите са показвали хуманност към чужди народи, но общото минало и благодарността към братския народ – Освободител вероятно изиграва роля за отношението към изпадналите в трудност рунаци.

"Родителите на баба ми (тогава на 17 години) събират ценните вещи и заедно с трите си дъщери отиват до Одеса, а оттам с кораб ги откарват до Александрия, в Тел-ел-Кебир, в бежански лагер. Горещината била ужасна, никаква хигиена и избухва тифна епидемия... Там родителите ѝ умират... И сестрите решават да заминат за България, защото страната е славянска, близък е езикът и хората...", такива спомени пази внучка на белогвардейско семейство, цитирана от доц. Екатерина Анастасова от  Института за етнология и фолклористика с Етнографския музей при БАН, която изследва подробно руските емигрантски вълни.

Анна Кръстева подчертава още един от факторите – както преди години, така и днес, за избора на България – и това е психологическият комфорт, който изпитват руснаците у нас. В изследването си "Да бъдеш чужденка в България" тя посочва, че само една на десет рускини се оплаква от подозрително и враждебно отношение от страна на българите, докато преобладаващото мнозинство споделят, че домакините са сърдечни и дружелюбни. Такива са стойностите и на броя рускини, убедени, че правата на чужденците в България се спазват напълно или до голяма степен.

Обща вяра

Цар Борис III на церемонията по освещаването на храма

По данни на националните преброявания през 20-те години на 20 век се оказва, че 97% от имигриралите в България руснаци са източноправославни. У нас католици, протестанти, армено-григориани, мохамедани, израилтяни са под 1%. Такива данни сочат статистическите изследвания на Пенка Пейковска и Нина Киселкова, които се занимават с демографските аспекти по темата за руската емиграция в България. За сравнение в Унгария имигриралите източноправославни руснаци са приблизително 49%, католиците са 40%, израилтяните 6,7% и други с под 2%. Разбира се, не можем да твърдим със сигурност, че това е основна причина за избора на нашата страна, но големият процент доказва, че за религиозните руснаци вярата е един от факторите за избор на нов дом.

Езикова и културна бариера

Благодарение на близкия език, лесната комуникация и сходния начин на живот на двата народа руснаците съумяват да създадат у нас оазиси на руската култура – за кратко време се създават множество професионални съюзи, клубове за взаимопомощ, библиотеки, училища, детски градини. Смесените руско-български периодични и литературни издания се превръщат в идеен и културен център на руската общност у нас.

Екатерина Анастасова обръща внимание, че руската бежанска вълна у нас е високообразована – 6,6% са висшисти, 65% със средно, 26,7% са с начално и домашно образование, а само 1,7% са без образование. Това от своя страна е фактор за приноса на руските имигранти в различните области на социалния, културния и научния живот. Висококвалифицираните военни допринасят за стабилизирането на българската армия, а руските медици внасят огромен принос в развитието на българската медицина и медицинско образование.

Руските учени, лекари, журналисти, преподаватели и инженери са добре приети навсякъде по света. Младите руснаци в България от своя страна получават образование у нас, създават семейства и бързо се интегрират в новата среда.

Периодът 1923-1934 г. е своеобразен "златен век" за руската култура у нас, тъй като държавата толерира и подпомага руските граждани. С тяхна помощ общественият и културен живот на страната процъфтява.

Руски деца в санаториум във Варна, 1928 г.

По официални данни от преброяването на населението през 2011 г. броят на лицата с руско гражданство в България е 11 991 души. Трябва да се вземе предвид обаче, че при самото преброяване не е включен броят на лицата с двойно гражданство (българско и руско – 5 257 души). Освен това всеки един от жителите има свободата сам да определи етническата, езиковата и религиозната си принадлежност. Днес много от руснаците в страната са деца от смесени българо-руски семейства или потомци на някогашни имигранти. Много от тях вече определят себе си като българи, така че трудно бихме могли да назовем точна цифра на руските наследници в България днес.